Без положителни или отрицателни оценки за дейността на бившите членове на ВСС

Миналата седмица Съдийската колегия трябваше да гласува първата оценка на бивш член на съвета, в случая Димитър Узунов, за дейността му във ВСС. Комисията по атестиране и конкурсите беше предложила той да бъде оценен положително.

Но на заседанието на колегията мнозинството се обедини около мнението, че не бива да се дават положителни или отрицателни оценки, защото няма такова изискване в Закона за съдебната власт. В чл. 28, ал.2 от ЗСВ се казва само, че в едномесечен срок след възстановяването на длъжността бившите кадровици получават оценка за дейността си по методика, приета от Пленума. А изискването за „положителна“ или „отрицателна“ оценка бе въведено с методиката, приета от предходния състав.

Но Съдийската колегия реши да я промени. И така днес беше внесено предложение за обсъждане и гласуване на тези изменения.

Цветинка Пашкунова обясни, че се налага въпросът да бъде решен бързо, защото има бивши кадровици, които участват в конкурси за повишаване и оценката им е необходима в спешен порядък.

Тя добави, че става дума за качествена характеристика на работата, че бившите членове участват в колективен орган и тяхната индивидуална воля се инкорпорира в общата воля на този орган. Оценката ще отразява обективни данни и факти за участието на кадровиците в работата на ВСС, стана ясно още от думите на Пашкунова.

Решението за промяна на методиката беше взето единодушно.

Отчет за изпълнение на препоръките на ЕК

ВСС отчете изпълнението на няколко препоръки, отправени от Европейската комисия в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2017 г. Така например е приета наредба за конкурсите и наредби за атестирането. По новия ред вече са назначени общо 43 административни ръководители, обявени са и конкурси за младши магистрати и конкурси за повишаване.

Някои обаче отново не са изпълнени поради невъзможност това да бъде сторено като например дисциплинарните производства да се провеждат в разумни срокове. Цветинка Пашкунова обясни, че това е непрекъснат процес и няма как тази мярка да бъде изпълнена. Тя добави, че до 30 ноември 2017 г. са образувани 39 дисциплинарни производства срещу съдии, като пет от тях са приключени, а други пет са спрени. Срещу прокурори и следователи дисциплинарните производства са 11 като и от тях има вече приключени.

По отношение на една от най-важните мерки – намиране на решение за справяне на проблема с натовареността, ВСС отчита работата на ресорните комисии към двете колегии. Пашкунова заяви, че те работят интензивно, предложени са промени в процесуалните закони за промяна на подсъдността на някои видове дела, за да бъде преодолян проблемът в най-натоварените съдилища. Добави, че в отчета е отбелязано и създаването на модел за оптимизация и разработване на единната информационна система на съдилищата, което се прави по проект на ОПДУ.

Пашкунова посочи още, че е предложена и допълнителна информация във връзка с изпълнение на мерки от независимия анализ на прокуратурата. Поясни, че има работна група за промени в НПК, в която участва тя, както и колегите ѝ от ВСС Огнян Дамянов и Калина Чапкънова. Тримата са на мнение, че не е налице обоснована необходимост за промяна в режима на СРС, на доказателствената стойност на разузнавателните доклади, за отпадане на поемните лица и предварителни проверки. Ако се тръгне към такива промени, трябва да се изготви предварително много по-сериозен анализ, заключи Пашкунова.

Даниела Марчева предложи отлагане на точката, защото имало и други дейности на оглавяваната от нея комисия по натовареността към СК на ВСС, които може да бъдат допълнени в отчета. Каза още, че снощи е разговаряла по телефона с правосъдния министър Цецка Цачева, от която разбрала, че има време за представяне на документа в МП. Пашкунова обаче уточни, че срокът изтича на 12 март.

Атанаска Дишева на свой ред направи възражение по отчета за изпълнение на мерките. Тя не бе съгласна в него да залегне информацията, че новият състав на Пленума е взел редица управленски решения за реформа на съдебната карта. Дишева изтъкна, че такива решения не са взимани.

След корекция от страна на главния прокурор Сотир Цацаров, че такива не са вземани за системата на съдилищата, но има за прокуратурата, отчетът бе приет със 17 гласа „за“ и 3 „против“.

Централизирана обработка на заповедните дела

С обвинения за „махленски“ разговор зад гърба на ВСС протече дебатът за това кой е компетентен – колегията или Пленумът, да възложи извършването на пазарни консултации по изготвена проектна идея и концепция за реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на централизирана обработка на заповедните дела.

Цветинка Пашкунова обясни, че в момента се работи по проект по Оперативна програма „Добро управление“. Целта  му е да се осигури необходимата централизирана информация за ефективно използване на поне една нова електронна услуга, а именно подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според Пашкунова трябва да се провери колко ще струва въвеждането на централизирана обработка на заповедните дела и тогава може да се предложи това да стане в рамките на този проект. Тя призна, че на този етап не е ясно дали ще останат достатъчно средства, за да се изгради още една система. Но от управителния орган на проекта уверили, че може да се помисли за прехвърляне на икономисани средства от други проекти.

Идеята всъщност е да се пребори концентрацията на заповедните производства в СРС и да може всички съдилища да разглеждат такива заявленията за издаване на заповеди по чл. 410 и чл. 417 ГПК.

Спорът, който се развихри във ВСС и беше определен от Олга Керелски като махленски, беше на тема дали Пленумът е компетентен да вземе това решение или Съдийската колегия.

Даниела Марчева първа постави въпроса дали не трябва колегията да разгледа предложението. Още повече, че в Министерството на правосъдието имало работна група по темата, в която участва член на СК на ВСС. Самата тя пък имала среща и със зам.-министър Десислава Ахладова в края на миналата година, а от правосъдния министър Цецка Цачева разбрала, че може да се намерят и бюджетни средства. Марчева поиска точката да бъде оставена без разглеждане, защото същата щяла да бъде в дневния ред на СК във вторник.

„Даниела Марчева изказва твърдения за разговори с Цецка Цачева, с Десислава Ахладова. Несериозно е да се взимат решения на база на твърдения за разговори. Ако ще си създаваме доказателства с оглед нуждите на процеса… Целият проблем идва от там, че на един по предишен пленум искахме информация какви проекти се работят с участието на ВСС и тогава говорихме заповедното производство да се гледа в този проект. Разговорът сега се прави на махленско ниво, провеждат се срещи с Цачева и Ахладова, ходи се в управляващия орган зад гърба на Пленума, на Съдийската колегия, на координационния съвет, който сме излъчили. Едно твърде фриволно поведение, бих казала неетично, което никой от ВСС не би следвало да си позволява. Не виждам проблем в предложението, ние не сме извършвали никакви действия и срещи, за да привлечем нещо на проекти“, отсече Керелска.

В крайна сметка с 11 гласа „за“ и 9 „против“ ВСС все пак реши да възложи извършването на пазарни консултации.